Българско Черноморие

100-лекари Българско Черноморие

За добрите хотели и лошите палатки

Нов вид организирана престъпна дейност разкриха в България: къмпингуване на незастроени плажове по морето. Още по-странното е, че някой реши да преследва палаткуващите и така да се пребори с…незаконното строителство!?

Какво е общото между случаите Алепу, Корал, Кара дере? Медиите-бухалки и обявената преди няколко дни тревожна констатация, че гражданският сектор в България оставал нестабилен? По-скоро е отсъствието на адекватна държавна политика.

Въпросната липса не е от вчера, а симбиозата между власт, квази неправителствени организации и средства за масова информация, които вършат дребни услуги на управляващите (без значение кои), може да се види с невъоръжено око в почти всяка една сфера на публичния живот. Например когато странни неправителствени организации дават удобни на определени партии становища, използвани от тях умело за легитимация на някаква политическа позиция. Или когато се извършва фиктивно наблюдение на избори, а целта е не наблюдение, а на практика да се контролира вотът.

Поредният подобен пример е опит за манипулация – незаконното застрояване на Черноморието се маскира като “изследване” за уж незаконното строителство по морето. Изведнъж обаче се оказва, че натоварената с въпросното “проучване” организация, вместо да се занимае с изобилието от несъществуващи в правния мир хотели и комплекси, започва да преследва шепа хора, търсещи почивка по няколкото незастроени плажа в България.

Но става още по-интересно: изведнъж тази очевадна манипулация се превръща в основна новина за телевизии, вестници и радиа, които представят странни аргументи. А кореспонденти от крайморските центрове настървено преследват нощните хайки за „разбиване на организираната престъпна група –къмпингуващи“.

За какво става дума?

Преди дни Изпълнителната агенция по горите организира ударни проверки по дивите плажове на страната. Резултатът от тях бяха няколко акта за палене на огън в защитени територии.

Моментално медиите подеха темата, която се превърна не само в централна новина, но и в основна тема на публицистичните сутрешни предавания. Печатните издания пък погледнаха към темата през призмата – „псевдо-еколози унищожават защитени местности“. Никъде в публикациите обаче не беше казано, че „унищожаваните“ местности представляват инвеститорски интерес. Такива са случаите с Кара дере, където е планирано изграждането на луксозна база с 2 000 легла, с Иракли или наскоро нашумелия Алепу.

Всъщност, проверките са предизвикани от „мащабно проучване“ на Националната асоциация “Българско Черноморие” (НАБЧ), проведено през миналата година. За неговата достоверност не може да гарантира нито една държавна институция, тъй като такава не е взела участие в него. То е направено от доброволци на асоциацията.

Съмнителни изводи

Въпросният труд обвинява къмпингуващите в почти всички земни грехове, включително за “хиляди отсечени дървета за скари с кебапчета“ и „разпространяване на зарази“. Обяснява се още как около 5000 човека били завзели частни, общински и държавни земи и, в нарушение на съществуващите законови и нормативни актове, на воля унищожавали и заразявали природата по Черноморието.

От въпросната неправителствена организация не поясняват нито методологията на преброяването, нито тази, която са ползвали за база на изводите си. В текста изобщо липсва уточнението, че според българското законодателство няма забрана за свободно къмпингуване. Забранено е единствено паленето на огън в защитени територии.

Именно заради липсата на нормативна база, забраняваща палаткуването, както и заради уязвимостта на общинските наредби по този въпрос (има практика на ВАС по темата), от Националната асоциация “Българско Черноморие” сменят подхода, за да защитят интересите на членовете си -предимно едри собственици или инвеститори: организацията предизвика мащабни проверки на Министерството на земеделието и храните, които, според първоначалната идея, трябваше да преследват незаконното строителство.

Намесата на държавата

Продължението: след изследването на асоциацията, през септември миналата година зам.-министърът на земеделието и храните Георги Костов представя пред екологични организации предприетите мерки за по-ефективно управление на горите. Важно е да се отбележи, че в документа не са предвидени никакви действия срещу свободно къпингуващите.

В сферата на предположенията остава отговорът на въпроса защо, въпреки това, на следващия ден от НАБЧ разпращат своя информация до регионалните медии, в която изведнъж се споменава намерение на държавните институции за “пълна забрана на дивото къмпингуване“. Странното тълкувание на асоциацията е атакувано от няколко неправителствени организации, но от НАБЧ така и не обясняват как са получили тази информация.

Случаят се забравя и почти година по-късно Агенцията по горите кани НПО-сектора да се включи с предложения за конкретни райони, които желаят да бъдат проверени за незаконно строителство по крайбрежието.

Едва ли е изненадващо, че единствените „обекти“, които държавата решава да провери по сигнал на неправителствения сектор, са посочените от НАБЧ. Идеите на фондация „Биоразнообразие“, която дава конкретни сигнали за незаконно строителство в Странджа, Иракли и община Несебър, остават неразгледани. За сметка на това хайки обикалят дивите плажове нощем, а услужливи репортери запечатват скандали между „дивакуващи“ (по описанието на НАБЧ) и представителите на държавната власт.

И докато медиите истерично коментират „некъпаните къмпингари“, на аудиторията им се спестява информацията за тоновете незаконен бетон, поглъщащ Черноморието.

Изпипана схема

Технологията на манипулацията е изработена до съвършенство. В нея участват „граждански организации“, медиите и самата власт. А тази завера е почти непробиваема. И когато става дума за Черноморието. И когато става дума за избори. И когато говорим за съдебната реформа…

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.