Българинът е на ръба на прегарянето

Българинът е на ръба на прегарянето Българинът е на ръба на прегарянето

“Българинът е на ръба на прегарянето”

Затова е толкова неудовлетворен. В целия ЕС българите са най-неудовлетворени – не само от финансовото си състояние, но и от личните си отношения. На какво се дължи това?

През 2018 година гражданите на Европейския съюз са били по-доволни от живота си, отколкото през 2013. Това сочат последните данни на Евростат, които изследват колко удовлетворени са европейските граждани от личните си отношения и от финансовото си състояние. Най-доволни от финансовото си положение са датчани, финландци и шведи. А личните си отношения най-високо оценяват малтийците, австрийците и словенците.

Къде е България?

Българите са на дъното и по двата показателя. Средната оценка за финансовото състояние е 4,3 от 10 пункта, но все пак бележи ръст от 0,6 пункта в сравнение с 2013. Непосредствено преди българите се нареждат гърците, хърватите и литовците.

Българите са на дъното и по удовлетвореност от личните си отношения – тук оценката е 5,7 от 10 пункта. Прави впечатление обаче, че по този показател България е първенец по ръст – удовлетвореността от личните отношения е нараснала с 0,9 пункта през последните пет години.

Според д-р Пламен Димитров, председател на съюза на психолозите в България, неудовлетвореността от финансовото състояние е лесно обяснима. „Българинът плаща европейски цени с неевропейски заплати“, казва психологът и добавя, че за разлика от хората на Запад, българите ежедневно се сблъскват със сериозни финансови и социални проблеми. „Българинът е много устойчив, но се налага да понася огромно напрежение и затова често е на ръба на прегарянето“, казва Димитров.

Положението допълнително се утежнява от липсата на адекватна държавна политика по въпроса с психичното здраве. „Ние имаме големи дефицити в грижите за психичното здраве. Имаше една стратегия, която обаче остана само на хартия. Специалисти, включително от Европа, представиха на кръгла маса в парламента своите препоръки, но няма кой да ги чуе”, казва Димитров. Положението е трагично, добавя психологът. 

Има проблеми, които хронично не се решават, а това само ги задълбочава. Повечето проблеми в областта на психичното здраве произтичат от условията на живот и от начина, по който една държава организира системата“, смята Димитров.

Защо австрийците са толкова напред?

На другия полюс е Австрия, където българката Диана Карабинова от години работи като психотерапевт. Според нея решението се крие в доброто здравеопазване и в постиженията в областта на превенцията. „В Австрия се говори сравнително открито за проблеми като депресия или бърнаут“, казва Карабинова и обяснява, че в Австрия отпуск по болест заради психично заболяване в никакъв случай не може да бъде причина за уволнение. Нещо повече дори: „Да ходиш на психотерапия е съвсем нормално. Дори е признак на висока трудова култура“, казва психотерапевтката.

Според данните на Евростат, австрийците са сред най-доволните от личните си отношения. И това не е случайно. Докато в България самотата сред възрастните хора е всеизвестен проблем, само във Виена има над 100 пенсионерски клубове, които предлагат най-различни развлечения за възрастните хора.

И не е само това: “Почти всеки втори австриец е доброволец в някаква благотворителна организация. Там хората създават контакти, както в личен, така и в професионален план”, разказва Диана Карабинова, но добавя, че тук роля играе и финансовият аспект. „Ако трябва да работиш на няколко места и си притиснат финансово, нямаш мотивация да отделяш от времето си за доброволческа дейност“, казва Карабинова.

Психотерапевтката от години работи и с бежанци. При тях и при голяма част от останалите чужденци в Австрия се наблюдава най-вече този проблем: „Жителите на Австрия от чужд произход често се чувстват като непълноправни членове на обществото, а поради стечение на най-различни обстоятелства те нерядко имат и доста по-ниски доходи“. С други думи: и една Австрия има своите проблеми за решаване.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.