България: търсят се хора. Които да работят

България: търсят се хора. Които да работят България: търсят се хора. Които да работят

България: търсят се хора. Които да работят

На България ѝ трябват хора. При това спешно. Защото в редица сектори има остър недостиг на работна ръка. Но откъде да дойдат тези хора? И има ли изобщо желаещи?

В един велик роман – “Гроздовете на гнева” на Джон Стайнбек, спечелил “Пулицър” през 1940, наемни работници пътуват от щат на щат в Съединените щати в търсене на работа. Спят в бараки, напоени с потта на хора с тяхната съдба. Не носят нищо друго със себе си, освен евтиния труд на двете си ръце.

В 21 век работниците прекосяват континенти – отправят се от Азия към Източна Европа, а оттам на запад. Румъния търси работна ръка от Таджикистан, Полша – от Бангладеш, Индия и Непал. Българският бизнес също отправя поглед към Азия, за да реши проблема с недостига на хора, които да се трудят в земеделието, туризма, строителството, текстилната промишленост, а вече и в медицинското обслужване.

Защо Финландия има най-доброто образование в света?

Защо Финландия има най-доброто образование в света? „Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме първото”.Образованието във Финландия се смята за едно от най-добрите. Според международните изследвания, които се провеждат от авторитетната организация PISA веднъж на 3 години, учениците във Финландия показват най-високото ниво на знания в света. Освен това са най-четящите деца на планетата, на 2-ро място са в областта на естествените науки и на 5-то място по математика. Но даже не това възхищава педагогическата гилдия. Невероятното е, че при тези високи резултати учениците прекарват най-малко време в учене.Средното задължително общообразователно обучение във Финландия включва две степени:- Долен курс (alakoulu), от 1 до 6 клас;- Горен курс (yläkoulu), от 7 до 9 клас;В допълнителния 10 клас учениците могат да подобрят оценките си. След това децата отиват в професионален колеж или продължават обучението си в лицей (lukio), еквивалентно на 11-12 клас в нашата образователна система7 принципа на училищното образование във Финландия:1. Равенството- Равенство на училищата.Няма елитни, нито „слаби” училища. В най-голямото училище в страната учат 960 ученици. В най-малкото – 11. Всичките имат абсолютно еднаква оборудване, възможности и пропорционално финансиране. Почти всички училища са държавни, има десетина частно-държавни. Разликите между тях са частичното заплащане от страна на родителите и повишените изисквания към учениците. Като правило, това са своеобразни „педагогически” лаборатории, следващи избрана педагогика: Монтесори, Френе, Мортан и Валфдорска педагогически системи на Щайнер. Към частните се отнасят и учреждения с преподаване на английски, немски, френски.Следвайки принципа на равенството, във Финландия съществува паралелна образователна система „от детската градина до университета” на шведски език. Не са забравени и интересите на саамския народ, който в северните райони може да се обучава на родния си език.Доскоро е било забранено да се избира училището. Следвало е децата да учат в „най-близкото” училище. Забраната е премахната, но болшинството родители продължават да записват децата си в училището, което е „по-близко”. Та нали всичките училища са еднакво добри.- Равенство в изучаването на всички предмети.Задълбоченото изучаване на едни предмети за сметка на други не се приветства. Тук не смятат, че математика е по-важна, например, от изкуството. Напротив, единственото изключение за създаването на класове с надарени деца могат да бъдат склонностите им към рисуването, музиката и спорта.- Равенство между родителите.Какво работи родителят (какъв е социалният му статут) учителите разбират най-накрая и само в случай на необходимост. Въпросите на учителите, анкетите, касаещи местоработата на родителите, са забранени.- Равенство между учениците.Финландците не сортират учениците си в класове според способностите или кариерните им предпочитания.Там също няма „лоши” и „добри” ученици. Сравняването на учениците един с друг е забранено. Както гениалните деца, така и тези с големите дефицити в интелектуалните способности са смятани за „особени” и учат заедно с всички. В общия колектив се обучават и децата в инвалидни колички. Към обикновеното училище може да е създаден клас за учащи с проблем в зрението или слуха. Финландците се стараят максимално да интегрират в обществото онези, които имат нужда от особено отношение. Разликата в нивото между слабите и силните учащи е най-малката в световен мащаб.„Възмути ме финландската образователна система, когато в училището учеше моята дъщеря, която по тукашните мерки може да бъде отнесена към надарените. Но когато училището започна да посещава моят син, който е с всевъзможни проблеми, на мен моментално ми хареса”, – споделя впечатленията си майка имигрантка.- Равенство при учителите.Няма „любими даскали” или „омразни вещици”. Учителите също не изпитват особени сантименти към „своя клас”, не харесват „любимци” , нито пък ненавиждат шумните и невъздържани деца. Всякакви отклонения от нормата завършват с прекратяване на договорите на подобни учители. Финландските учители трябва единствено да си вършат работата, като наставници. Всички в трудовия колектив са еднакво важни: и „физиците”, и „лириците”, и учителят по трудово.- Равенство в правата на възрастния (учителя, родителя) и на детето.Финландците наричат този принцип „уважително отношение към ученика”. На децата от 1 клас им се обясняват техните права, в това число и правото „да се оплачеш” от възрастните на социалния работник. Това стимулира финландските родители към разбиране, че детето им е самостоятелна личност, която е забранено да бъде обиждана с думи или да й се прилага физическо насилие. Педагозите не могат да унижават учениците, заради особеностите на професията учител, приети във финландското законодателство. Главната особеност се състои в това, че учителите сключват договор само за 1 учебна година, с възможно (или не) удължаване и освен това получават високо заплащане (от 2 500 евро, като помощник, до 5 000, като учител по предмет).2. БезплатноОсвен самото обучение, безплатни са:Обедите;Екскурзиите, музеите и цялата извънкласна дейност;Транспортът, който превозва детето, ако най-близкото училище се намира на разстояние, по-далеч от 2 километра;Учебниците, всичките канцеларски материали, калкулаторите и дори лаптопите и таблетите.Всякакво родителско финансиране, за каквито и да било цели, е забранено.3. ИндивидуалностЗа всяко дете се съставя индивидуален план на обучение и развитие. Индивидуализацията касае съдържанието на използваните учебници, упражнения, количеството класна и домашна работа и отделеното време за тях, а също така и преподавания материал. Едни получават обстойно и подробно излагане на материала, а от онези, от които се иска само повърхностно знание – кратко изложение за най-важното и базисно в преподаваната материя.В час децата от един и същи клас изпълняват упражнения с различна трудност. Оценяват се, съгласно персоналното ниво. Ако се справят отлично със „своето” упражнение с начална сложност, получават отлична оценка. На следващия ден ще получат задача с по-високо ниво и ако не се справят, отново получават по-лесна задача.Във финландските училища, наред със стандартното обучение, има две уникални разновидности на образователния процес:1) Поддържащо обучение на „слабите” ученици – това, което при нас се практикува от частните учители. Във Финландия частните учители не са популярни, защото учителите доброволно се справят с допълнителната помощ по време на час или след него.2) Коригиращо обучение – свързано е с постоянните общи проблеми, свързани с усвояване на материала, например заради неразбирането на неродния финландски език, на който се води обучението, или във връзка със сложности при запомнянето, с математически навици, а също така с асоциалното поведение на някои деца. Коригиращото обучение се провежда индивидуално или в малки групи.4. ПрактичностФинландците казват: „Или се учим да сме готови за живота, или, за да сме готови за изпитите. Ние избираме, първото”. Затова във финландските училища няма изпити. Контролните им промеждутъчни тестове се правят по усмотрение на учителя. Съществува само един задължителен стандартен тест след завършването на средното общообразователно училище. При това учителите не се интересуват особено от неговите резултати, пред никого не се отчитат в тази връзка и децата не се подготвят специално за него.В училище се преподава само онова, което ще потрябва на детето в живота. Устройството на доменната пещ, например, няма да е полезно, затова и не се изучава. За сметка на това децата от малки знаят какво е портфолио, договор, банкова карта. Могат да изчислят процента на данъка от полученото наследство или от получения доход, да си направят визитка в интернет, да изчислят цената на стоката след няколко намаления или да изобразят „розата на ветровете” на дадена местност.5. ДовериеНа първо място е доверието към училищните работници и учителите: няма проверки, комисии, методисти, както и изисквания за обучение на обучаващите. Програмата важи за цялата страна, но представлява само общи препоръки и всеки педагог използва онзи метод на обучение, който се счита за най-подходящ.На второ място е доверието към децата: по време на час всеки може да прави свои неща. Например, ако в час по литература се прожектира учебен филм, а на ученика не му е интересно, той може да чете книга. Смята се, че ученикът сам избира кое ще му е по-полезно.6. ДоброволностУчи се онзи, който желае. Педагозите ще се постараят да привлекат вниманието на ученика, но ако у детето абсолютно отсъства всякакъв интерес или способности към обучение, то ще бъде ориентирано към бъдеща практически полезна, „несложна” професия и няма да бъде тормозено с „двойки”. Не всички ще строят самолети, някой трябва да управлява автобусите.В това финландците също виждат задачата на средното училище – да се разбере дали даденият тийнейджър си струва да продължи обучението си в лицей, или му е достатъчно минимално ниво на знания, на онези, за които е полезно да отидат в професионално училище. Трябва да се отбележи, че и единият, и другият път в страната се ценят еднакво.Склонностите на всяко дете към даден вид дейност се определят чрез тестове и беседи от „учителите на бъдещето”, които са специалисти, част от училищния персонал.Общо взето обучителният процес във финландското училище е мек и деликатен, което съвсем не означава, че учението може да бъде занемарено. Контролът върху училищния режим е задължителен. Всеки пропуснат час ще бъде наваксан. Например, за един шестокласник учителят може да намери „прозорец” в разписанието и да го сложи в час във втори клас, за да седи, скучае и мисли за живота. Ако ще пречи на по-малките – часът няма да се зачете. Ако не изпълнява задачата, дадена от учителя, не работи по време на час – никой няма да вика родителите, да заплашва, оскърбява, обръщайки се към умствената непълноценност или мързела. Ако родителите не са особено заинтересовани от учебния процес на своето чедо, то то просто мирно и тихо няма да премине в следващия клас.Да се повтаря учебната годината във Финландия не е позорно, особено след 9 клас. Към живота на възрастния се подхожда сериозно и затова във финландските училища има допълнителен (незадължителен) 10 клас.7. СамостоятелностФинландците смятат, че училището трябва да научи детето на най-важното – да бъде самостоятелно в бъдещия успешен живот. Затова децата се учат да размишляват и сами да получават знания. Учителят не разказва новите теми – всичко се съдържа в книгите. Важни са не заучените формули, а умението да ползваш справочници, текстове, интернет, калкулатор – да привличаш нужните ресурси към решението на текущите проблеми.Освен това педагозите не се намесват в конфликтите на учащите, предоставяйки им възможност всестранно да се подготвят към жизнените ситуации, да развият способността да отстояват себе си.Въпреки това учебният процес в „еднаквите” финландски училища е организиран по различен начин.Кога и колко учим?Учебната година във Финландия стартира през м. август, от 8-ми до 16-ти, като няма общ начален ден за различните училища. Краят на м. май бележи последния учебен ден. През есенния срок има 3-4 дни и 2 седмици коледна ваканция. Пролетният срок включва 1 седмица февруарска „ски” ваканция (финландските семейства, като правило, отиват заедно да карат ски) и великденска ваканция.Обучението е петдневно, само първа смяна. Петък е „ден на майстора” и е по-кратък.Какво учим?1-2 клас:Изучава се родния (финландския) език, четене, математика, природознание, религия, (съгласно вероизповеданието) или концепция за живота (за онези, които не се интересуват от религията), музика, изобразителни изкуства, трудово и физкултура. В един час могат да се изучават едновременно няколко дисциплини.3-6 клас:Започва изучаването на английски език. В 4-ти клас се въвежда още един чужд език по избор: френски, шведски, немски, руски. Въвеждат се допълнителни дисциплини – свободни предмети, като всяко училище предлага свои такива: машинопис, компютърна грамотност, дърворезба, хорово пеене. Почти във всички училища има свирене на различни музикални инструменти. За 9 години от обучението си децата имат възможност да изпробват всичко – от дудука до контрабаса.В 5-ти клас в програмата се включват биология, география, физика, химия, история. От 1-ви до 6-ти клас обучението се води от един учител почти по всички предмети. Физкултурата се състои от някаква спортна игра, 1-3 пъти в седмицата, в зависимост от училището. След часа, душът е задължителен. Литературата, в привичния за нас смисъл, не се изучава, по-скоро това е четене. Учителите по различните предмети се появяват вече в 7-ми клас.7-9 клас:Финландски език и литература (четене, културата в съответния край), шведски, английски, математика, биология, география, физика, химия, основи на здравето, религия (концепция за живота), музика, изобразителни изкуства, физкултура, предмети по желание и трудово, което не се разделя на момичета и момчета. Всички заедно се учат да варят супа и да боравят с резбарски лък. В 9 клас има 2-седмично запознанство с „трудовия живот”. Децата си намират любимо „работно място” и с голямо удоволствие отиват „на работа”.Кому са нужни оценките?В страната е приета 10-бална система, но до 7 клас се прилага само словесната оценка: посредствено, удовлетворително, добре, отлично. От 1 до 3 клас бележките в какъвто и да било вариант отсъстват.Всички училища са присъединени към държавната електронна система „Wilma”, която наподобява електронен ученически бележник, към който родителите получават личен код за достъп. Педагозите нанасят оценките, записват пропуските, информират за живота на детето в училището; психологът, социалният работник, „учителят на бъдещето”, медицинската сестра също оставят информация, интересуваща родителя.Оценките във финландското училище нямат онази зловеща окраска и касаят самия ученик, прилагат се като мотивация на детето в достигането му на поставяните цели и за самопроверка, за да може, ако желае, да си подобри знанията. Тя по никакъв начин не влияе върху репутацията на учителя, училището и не влошава показателите за региона.Дребните неща от училищния живот- Територията на училищата не се загражда, отсъства и охраната на входа. Повечето училища имат система за автоматично заключване на входната врата. Влизането в сградата е възможно само, съгласно разписанието.- Не е задължително децата да седят на чинове, могат да седнат и на пода (на постелка). В някои училища в класната стая има диванчета и фотьойли. В помещенията за най-малките ученици са постлани килими и килимчета.- Униформата отсъства, както и всякакви изисквания по повод носените дрехи. Всеки може да дойде, дори по пижама. Изискват се пантофи, но повечето деца от малките и средните класове предпочитат да тичат по чорапи.- При хубаво време уроците често се провеждат на чист въздух около училището, направо на тревата или в специално поставени, като амфитеатър, пейки. По време на междучасието учениците от долните класове задължително се извеждат навън, дори и за 10 минути.- Домашните са рядкост – децата трябва да си почиват. И родителите не трябва да помагат за домашните, а вместо това педагозите им препоръчват семейно посещение в музей, разходка в гората или басейн.- Обучението ”излез на дъската” не се използва /Изпитване от типа „излез на дъската“ не се прилага/, децата не са карани да преразказват материала. Учителят кратко прави въведение към общия тон на урока, след това ходи между учениците, помага им и контролира изпълняването на задачите. Същото прави и помощник-учителят (има такава длъжност във финландските училища).- В тетрадките може да се пише с моливи и може да се трие колкото си пожелаеш. Нещо повече, учителят също може да провери заданието с молив!Накратко, така изглежда средното образование във Финландия. Може би на някой ще му се стори нередно. Финландците не претендират, че са идеални и не се спират върху постигнатото. Дори и в най-доброто може да се намерят минуси. Те регулярно изследват доколко училищната им система съответства на промени, случващи се в обществото. В момента се готвят реформи, предполагащи разделянето на математиката на алгебра и геометрия и увеличаването на часовете за преподаване по тези предмети, а също така отделянето на литературата и обществените науки, като отделни предмети.Със сигурност обаче финландското образование се е справило с най-важното. Децата им не крещят през нощта от нервно изтощение, не мечтаят час по-скоро да пораснат, не изпитват ненавист към училището, не тормозят себе си и цялото семейство, докато се готвят за поредния изпит. Спокойни, разсъдливи и щастливи, те четат книги, безпроблемно гледат непреведени филми, играят компютърни игри, карат кънки, велосипеди, съчиняват музика, театрални пиеси, пеят. Те се радват на живота. И между всички тези занимания успяват и да учат.

Slået op af град София i Mandag den 11. november 2019

Работа в Българияима ли желаещи?

Дали ако виетнамци, а не български роми поставяха настилките по “Граф Игнатиев”, работата щеше да е по-качествена? Именно в строителството е констатиран най-големият недостиг на кадри. Съдейки по изпълнението, изглежда никой не е инвестирал в квалификацията на ромите, за да свършат по-добре възложената им работа. Вместо в партньорство с държавата да инвестират в подобни усилия, българските предприемачи настояват властта да облекчи условията за внос на работна ръка от Молдова, Украйна, Индия, Грузия, Армения, Виетнам. Тоест, работници от страни извън ЕС, съгласни да работят за такива заплати и при такива условия, които със сигурност няма да привлекат работещите в чужбина българи. Един пример от Виетнам: в тази азиатска страна минималните възнаграждения варират между 126 и 180 долара. Ако склонят да постъпят в българската текстилна индустрия, работниците от Виетнам ще получават 350-400 евро месечно, не повече. Още в началото на тази година виетнамската информационна агенция предаде, че България се нуждае от хиляди виетнамски работници в строителството, шивашката и текстилна промишленост, селското стопанство и медицинското обслужване.

Вчера новина по темата дойде и от българското правителство. Вицепремиерката Марияна Николова съобщи, че правителството обсъжда промени за българското гражданство, както и облекчаване на режима за  работници от трети страни. “В момента, в който сме готови, ще съобщим какви ще бъдат съответните предимства. За уседналост говорим, както и за възможности, които да облекчат режима за влизане в Република България”, заяви Николова. Без повече подробности.

В Полша например граждани на Украйна, Беларус, Молдова, Русия, Грузия и Армения могат да се трудят без специално разрешение за работа до 6 месеца в годината. Само за 2017 година Полша е издала разрешения за пребиваване на 683 000 граждани на страни извън ЕС. А статистиката за Чехия показва, че от приемането на страната в ЕС броят на работещите чужденци се е утроил. Чешката Търговска камара, която представлява общо 15 000 компании, съобщи наскоро, че към момента в страната се търсят половин милион работници.

В България граждани на трети страни имат право както на сезонна, така и на постоянна заетост. По неофициални данни, техният брой не надхвърля 10 000 души, като над три четвърти са заети в бранша с едни от най-ниските заплати – туризма. Над 8 000 души от Украйна, Молдова и Киргизстан са били наети в сектора през изминалия сезон.

Гражданите на Молдова вече нямат нужда от специално разрешение за работа – благодарение на влязлата в сила двустранна спогодба, според която работодателите заявяват пред българската Агенция по заетостта своите нужди, а молдовската служба осигурява работниците. Такава спогодба има и с Армения. И още: миналата година парламентът удвои квотата за работници от трети страни в дадена фирма. Сега тази квота възлиза на 20%, а ако фирмата е с персонал под 250 души и оборот под 100 милиона лева, таванът е дори 35%. В други държави от ЕС обаче подобни ограничения няма.

Какво може да предложи България?

Но дори и да облекчи бюрократичните процедури, България, смятана за най-бедната страна в ЕС, ще се конкурира за работници с останалите държави в Европа. Германия например ще приема годишно до 25 000 квалифицирани специалисти от държави извън ЕС, а Великобритания обяви, че ще увеличи четирикратно годишната квота за сезонни работници. При това положение какви конкурентни предимства може да предложи България – добро здравеопазване, добри условия за живот, толерантност към чуждоземците? Важно е да си отговорим на този въпрос.

В същото време в бюджета за 2020 година управляващите обявяват повишение на пенсиите и нов ръст на заплатите в бюджетния сектор. Тоест, някой ще трябва да изработи тези средства. Но навръх 30-тата годишнина от началото на промените България все така се изпразва и откъм “мозъци”, и откъм работна ръка.

Във вчерашната си изява по БНР министърът на икономиката Емил Караниколов бе еуфоричен относно качествата и потенциала на българската икономика, чийто мотор, по неговите думи, е вътрешното потребление. Големите инвеститори обаче изглежда не му вярват. А и как биха могли, след като не са сигурни дали ще има кой да работи в предприятията им.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.