България – като Зимбабве

България - като Зимбабве България - като Зимбабве

България – като Зимбабве

Защо не забелязват българските успехи? Брутният вътрешен продукт се увеличава, износът бележи рекорди. Но вместо да отчетат успехите, експертите от Световната банка за четвърта поредна година алармират за сериозни проблеми в бизнес средата в България.

В периода май 2018 г. – май 2019 г. България е отстъпила с още две места в новата класация на банката “Doing business 2020“. По леснота при стартирането и развитието на предприятията, например, България е поставена на 61-во място (от 190). Пропадането е  сериозно – само преди четири години страната е заемала 38-мо място.

По изгодни условия и бързина при тегленето на бизнес кредити през 2015 г. страната е на 28-мо място, докато сега е слязла на 67-мо. Преди четири години се е чакало средно 130 дни за включване на предприятие в българската електропреносна система, днес тези изгубени за предприемачите дни са двойно повече. Оказва се, че дори в държави като Кот д’Ивоар, Джибути и Папуа-Нова Гвинея свързването на предприятие с електропреносната мрежа е по-бързо и по-лесно, отколкото в България. 

България – като Зимбабве

Икономистът Красен Станчев твърди, че ежегодните класации “Doing business” на Световната банка са реални и обективни. “По условия за правене на бизнес България вече е изпреварена не само от страни като Косово и Северна Македония, но и от някои бивши съветски републики. За отбелязване е, че Турция е поставена в тазгодишната класация на банката на 33-то място в света, което е скок напред с 10 места в сравнение с миналата година. Това, което личи от изследването, е, че статистически България вече стои доста зле сред страните със средно високи доходи. Особено неблагоприятна е ситуацията по отношение на регулациите на бизнеса. Така например влошени са условията за развитие на предприемачеството, за които отговорност носи не само правителството, но и съдебната система – например по отношение на спазването на договорите.

Да не забравяме, че през 2013-та България беше поставена до Зимбабве по показателите за гарантиране на собствеността и спазването на договорите. Оттогава обаче ситуацията в Зимбабве се подобрява“, изтъква Станчев. Икономистът добавя, че в България е налице прогрес – особено при събирането на данъците и в системата на частните съдебни изпълнители. Но липсата на напредък в съдебната реформа продължава да пречи на предприемачеството. Влошаване има и по отношение на търговията, където няколко правителства през последното десетилетие се опитваха да променят правилата на играта. Крайно неблагоприятната ситуация по отношение на свързването на предприятията с електропреносната мрежа Станчев обяснява и с недостатъците на пазара за ток. Те са свързани главно с факта, че страната изнася електроенергия, но на нейните централна и регионални енергийни борси не може да се предлага по-евтин ток от Румъния или Украйна.

Дяволът е в детайлите

Казаното за България в класацията “Doing business 2020” не би трябвало да учуди никого – още през април поредната анкета сред германските инвеститори в 16 страни от Централна и Източна Европа съвсем точно очерта параметрите на застоя в българската икономика през погледа на задграничните предприемачи. Красен Станчев посочва, че критериите на Световната банка засягат само най-чувствителните и подлежащи на статистическо измерване аспекти от стартирането и развитието на предприятията и особено на малките и средните фирми. Но както и във всичко останало, дяволът е винаги в детайлите. А те са най-внимателно и педантично отчетени от хората, които влагат парите си в държави с по-висок риск за правене на нови инвестиции.

В момента не инвестираме или инвестираме само неголеми суми в България, защото перспективите пред бизнеса ми не са много розови. През последните години “Пирин Текс” загуби 60 процента от персонала си заради голямото текучество – хората ни напускаха, за да търсят по-добър живот зад граница. Сега текучеството намаля и е в нормални граници, но спадът в продукцията ни е налице“, оплаква се германският инвеститор Бертрам Ролман, управител на текстилната фабрика “Пирин Текс” в Гоце Делчев. Според него условията за  бизнес в България не са лоши, особено ако инвеститорите могат да си осигурят работна ръка. Но заради липсата на квалифицирани кадри и заради намесата на държавата в политиката по доходите – например чрез увеличаването на минималната работна заплата, нещата не изглеждат много добре. Новите държавни разпоредби за честването и сливането на официалните празници пък пречат на производствения цикъл, споделя Ролман. Предизвикателство пред бизнеса му е свиването на потреблението на без това неголемия български вътрешен пазар. “Страната от година на година става все по-малко атрактивна. Фактът, че редица германски производители и доставчици на авточасти, електроника и услуги изцяло изнасят произведената в България продукция в Германия и на други пазари се дължи най-вече на все още ниските заплати в българските предприятия“, допълва Ролман.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.