България: Ако вирусът се развилнее, последствията може да са апокалиптични

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

България: Ако вирусът се развилнее, последствията може да са апокалиптични

Изплашени сънародници вече се организират срещу връщащи се от гурбет българи. Ако кризата с коронавируса се развилнее, последствията може да са апокалиптични – за онези, които са подозирани, че разпространяват заразата.

В условията на тежки кризи малцинствата обикновено са първите “изкупителни” жертви, хвърляни на олтара на върлуващите бедствия. През 1347-1348 година в поразената от чумата Европа погромите срещу евреите са повсеместни. Още в първата си публична реч, произнесена през 1919, Хитлер, който претендира, че ще възроди опустошената от войната Германия, обвинява евреите, че предизвикват „расова туберкулоза сред нациите”.

Прави ли българската държава нещо, за да предотврати такива сценарии насред пандемията от КОВИД-19?

Върху ромите вече падна клеймото на подозрението

След призив на ВМРО,  редица общини поставиха под блокади ромските квартали, някои въведоха и вечерен час. Според властите, дискриминация няма; мерките, в които на места влиза следене и мерене на температурата с дронове – все едно става дума за диви животни – се взимат защото хиляди роми се прибират от чужбина, а изискванията за карантина не се спазват.

Истински помагат главно здравните медиатори. Те изтъкват необходимостта от средства за дезинфекция и храна – немалко роми мизерстват и не могат да си ги позволят.

Карантината трябва да се спазва, но основателно ли е да се сравнява „запечатването” на Банско, установено като фактическо огнище на заразата, с „мерките” спрямо гетата? Изглежда сякаш една етническа група е набедена за потенциален разпространител на болестта. Нима няма българи, които нарушават строгите забрани? Дори ако предприетите действия са добронамерени, те подхранват етническите стереотипи.

А най-страшното тепърва предстои

Междуетническият конфликт може да бъде разпален  и от задаващия се стопански колапс. Според  икономиста Ясен Гуев, трябва да се подготвим за спад на БВП между 5 и 15% и безработица от 10 до 20% през 2020 година.

Мерките, обявени от премиера, едва ли ще разпръснат черните облаци над икономиката. А никой не може да каже колко ще продължи извънредното положение и какъв ще е броят на жертвите. Капацитетът на ВМА и „Пирогов” да поемат пациенти е изчерпан, а най-страшното, опасявам се, предстои.

Какво правим, ако болестта върлува година или повече? Напрежението вече се покачва. Нашенци попречиха на британски туристи да се качат на полет за Англия; има сигнали за изплашени сънародници, които се организират срещу българи, връщащи се от „гурбет”… На какво могат да се надяват ромите, а и други малцинства, ако болестта се развилнее?

Накъде ще тръгнат армиите от обеднели, отчаяни хора?

При положение че извънредното положение се проточи, а ваксини все още не са изработени, е възможно да възникнат армии от безработни, отчаяни хора, предвождани от фалшиви пророци. Двете взаимообвързани оси на конфликтите: междуетническите и – казано провокативно – класовите, ще се пресекат още по-силно когато подборът, който ще трябва да правят лекарите, стане неизбежен.

Макар подобни сценарии да звучат апокалиптично, не са изключени ситуации, в които залогът в противопоставянето е кой да оцелее: българите или малцинствата; заможните, успели да си осигурят респиратори и медицински грижи, или „лузърите” – без значение от етническия им произход.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.