Станимашки сарми

Станимашки сарми Станимашки сарми

Така се правят прочутите Станимашки сарми, които могат да ви вземат акъла

Представяме ви една наистина чудна рецепта, известна в цялата страна. А именно тайната на прочутите асеновградски сармички. Мънички и апетитни, те са накарали не един или двама да се влюбят в тях.

Ето точните продукти, които ни трябват за да ги направим, а после сладко сладко да си ги изядем.

Трябват ни две средни по размер кисели зелки, един килограм кайма, 140 грама ориз, 100 грама доматен сок, две лъжички червен пипер, две лъжички черен пипер, две лъжички кимион, четири лъжици олио и едно бульонче.

Първо избираме по-тежките листа от зелките и ги нарязваме на правоъгълници с размер около 7х4 сантиметра.

Оризът, каймата, подправките и доматения сок се смесват заедно и се омесват много добре. После взимаме едно по едно всяко от правоъгълничетата кисело зеле и поставяме в тях от плънката – горе-долу по една лъжица се побира.

Когато поставим плънката, навиваме на руло и завиваме добре краищата, за да не се развалят сармичките. Вече готови и навити ги подреждаме в тенджера и ги поливаме с олиото и разтворения бульон. Ако нямаме бульон, може и с чаша и половина вода.

Задължително ги натискаме отгоре с по-голяма чиния, за да останат цели и да не се развалят при варенето. Оставяме ги да врат за около 25-30 минути след като вече са завряли.

Тези асеновградски сармички стават малки, изящни и страшно вкусни, в което няма защо да ви убеждаваме. Само да ги опитате и ще се влюбите в тях. Желаем ви добър апетит и да ви е сладко на всички!

Продукти:

  • 1 кг кайма (от не много
    тлъсто свинско месо) или смес свинска и телешка кайма
  • 300-350 г ориз
  • 10гр млян кимион
  • 8гр млян черен пипер
  • 200 мл олио
  • 1 супена
    лъжичка червен пипер
  • кисело зеле за завиване
    на сърмите
    Асенова крепост
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.