Аллах ли ще ни плати дълговете?

Аллах ли ще ни плати дълговете? Аллах ли ще ни плати дълговете?

Аллах ли ще ни плати дълговете?

Братя мои, обменете парите си в турски лири“, беше призовал Ердоган. Но сега вече и Аллах не ще може да спаси Турция от разлома, дълговете и кризата, за които сам турският президент носи сериозна вина.

Днешната криза в Турция много напомня за 2001 година, когато сътресенията доведоха Ердоган на власт. На него обаче този паралел никак не му харесва, коментира Кристиане Шльоцер в „Зюддойче Цайтунг”.

Турция е страна, където социалните различия достигат до крайности. Когато инфлацията се засили, когато лирата се разклати, а супермаркетите всеки ден поставят нови табелки с цените, тогава най-вече онези, които и досега са имали малко, започват да имат съвсем малко. Сегашната валутна криза  превръща бедните турци в още по-бедни турци. Но тя няма да пощади и богатите, защото много от тях вече доста време финансират всекидневието или фирмата си с помощта на изгодни кредити в евро или долари, които сега изведнъж стават безбожно скъпи, четем в коментара. 

От друга страна, Турция има богат опит с кризите, а когато закъса, солидарността обикновено е голяма. Само че настоящата криза няма да обедини страната, а – напротив – допълнително ще разшири разлома в обществото, посочва авторката. След срутването на лирата в петък, най-тежкото в рамките на едно денонощие от 20 години насам, финансово Турция е притисната до стената. Кризата се превръща в политическо изпитание за новата президентска система, която Ердоган си скрои по мярка, но иначе е предмет на разгорещени спорове, посочва изданието.

Коранът няма да им помогне

Досега на Ердоган не му идва наум нищо друго, освен да зове турците към национална гордост и сила и да се уповава на Аллах. А това не действа при всички, подигравчиите вече подмятат: Аллах няма да ни плати дълговете, а наизустяването на Корана едва ли ще помогне, когато дойде съдия-изпълнителят. В новата турска система всъщност не е предвидена възможността някой да протестира, въпреки това обаче кризата извади на бял свят първите конфликти – под формата на семейна кавга. Ердоган казва, че лихвите трябва да бъдат допълнително занижени, което иначе не би препоръчал нито един специалист по проблемите на инфлацията. А зет му Берат Албайрак, в качеството си на финансов министър подчертава независимостта на турската емисионна банка, която единствена имала право да се разпорежда с лихвата.

Ердоган тържествено обеща на турците, че ще живеят в благоденствие, стига да се трудят упорито и да оставят на него управлението на страната. И дълго време съумяваше да изпълнява това свое обещание: доходите нарастваха, покачваха се и пенсиите, и минималното възнаграждение. Сега обаче ескалаторът смени посоката и вече върви надолу. Пробуждат се и спомените за 2001 година, когато Турция преживя най-тежката икономическа криза от основаването си насам – тогава експлодира 70-процентова инфлация. Онази криза беше предизвикана не само от икономически фактори, тя извади на бял свят и провала на политическата система. А тъкмо това в крайна сметка доведе Ердоган на власт. И тъкмо по тази причина той едва ли обича паралелите между сегашната криза и 2001 година, четем по-нататък в публикацията. 

За лош късмет, Турция освен всичко друго се изпокара и с Доналд Тръмп. А този факт обрича на пълен провал всички опити да се прогнозира по-нататъшното развитие. Сила, гордост и предразсъдъци – това са все неща, които цени и американският президент. Взаимното недоверие обременява отношенията между Анкара и Вашингтон вече от доста време насам, а войната в Сирия допълнително го засили. И като капак – опитът за преврат преди две години. Ердоган твърди, че САЩ са замесени, защото закрилят проповедника Фетуллах Гюлен. По тази причина в Турция вкараха в затвора един американски проповедник, чието освобождаване Тръмп иска да издейства на всяка цена. Опитът за преврат и до ден-днешен си остава здрачна зона, където избуяват всевъзможни конспиративни теории. Това обаче не променя факта, че в случая двама партньори от НАТО на практика вършат какви ли не подлости един срещу друг.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.