А българинът ще си отмъщава, като си пуска фалшиви болнични…

А българинът ще си отмъщава, като си пуска фалшиви болнични… А българинът ще си отмъщава, като си пуска фалшиви болнични…

А българинът ще си отмъщава, като си пуска фалшиви болнични…

Българинът мами държавата” А държавата не го ли мами? Ако българинът наистина гледа на държавата като на чуждо тяло, както обясни един министър, причината трябва да се търси тук: прави го, защото разбира, че управляващите гледат на нея като на своя бащиния. Два примера:

Заради отделни българи, които понякога взимат болнични, за да си слеят празниците в малка отпуска, тези дни министърът на финансите стигна до обобщението, че „българинът не е готов на солидарност, защото гледа на държавата като на чуждо тяло“ и има „желание да я измами“.

Чувствата са взаимни

Министърът е сведущ по въпросите на солидарността – както се разбра неотдавна, години наред живее безплатно в луксозен апартамент на своите кръстници бизнесмени, проявили солидарност със семейството му след пернишкото земетресение. Но за другото не е съвсем прав. Да, мнозина българи наистина не възприемат държавата като своя и при случай са склонни да я мамят – явлението е старо и добре описано в класическата литература. Но не се дължи само на народопсихологията (която, според министъра, не се е променила през годините). Дължи се и на дълбока взаимност – държавата (или по-точно онези, които по стечение на обстоятелствата я олицетворяват) често гледа на населението като на досаден натрапник. И ако се налага, не се колебае да го лъже и мами. (В това отношение и тя не се е променила кой знае колко.) Примерите са изобилни. Ето два от последните дни.

Болничните

За първия вече стана дума. За да реши проблема с (предполагаемо) мнимите болни по празниците, държавата се закани да спре плащането на първия ден от болничните. Тоест, да накаже целогодишно и „солидарно“ всички. Включително мнозинството съвестни граждани, които чинно си плащат съответните осигуровки, без да мамят никого.

Проблемът си има предистория, която започва с измама. Преди повече от 10 години държавата, която иначе прибира парите от осигуровките, наложи на работодателите да плащат вместо нея първите три дни от болничните. Уж само за една година – за да помогнат за преодоляване на кризата. Кризата отдавна мина, но тази „антикризисна“ мярка продължава да действа и до днес.

Предлаганото сега „решение на проблема“ също е измамно. Не само защото е несправедливо, но и защото не би решило нищо. Освен да позакърпи коалиционните отношения в управлението и да позапуши устата на бизнеса, като му спести няколко десетки милиона лева годишно. За да намалеят фалшивите болнични, има нужда от други решения – например най-после да бъде въведен ред в здравеопазването.

Впрочем, и в много други сфери държавата мами по същия начин, като се прави, че „решава проблемите“. А всъщност само поддържа батака в тях.

Прокуратурата

Вторият пример е с така наречения избор на главен прокурор. Разиграно бе всъщност поредното представление за заблуда на публиката. Целта е тя да повярва, че за високите постове в държавата, по един честен и прозрачен начин, се избират хора с „високи професионални и нравствени качества“. Драматургията обаче е слаба, а режисьорите (убедени в своето всесилие) отдавна не си дават много-много зор. И затова театрото се получава доста посредствено и грозно (с мутренски агитки, ругатни и заплахи по сцената). Тъй че накрая публиката остава с впечатлението за дирижирано иззад кулисите инсталиране на лица, които блестят с всичко друго, но не и с „високи професионални и нравствени качества“.

Въобще, ако „българинът гледа на държавата като на чуждо тяло“, то е защото разбира, че управляващите гледат на нея като на своя бащиния. И че вместо да работят в негов интерес, възловите държавни институции са впрегнати да изпълняват желанията на своите видими и невидими повелители.

Парадоксът

Парадоксалното в тази ситуация е, че мнозинството българи силно се възмущават в случаи като първия, когато държавата им бръкне в джоба за някой и друг лев. Но си мълчат и кротуват, когато им отмъква правата и свободите и ги замества с произвол. Въпреки че цената във втория случай е несравнимо по-висока.

При държавата приоритетите са точно наобратно. Само заради шума, който се вдигна, тя по всяка вероятност ще се откаже от предложението за болничните. Каквото и да става обаче, новият главен прокурор ще поеме 7-годишния си мандат. Междувременно бе намерена подходяща работа и за стария – тези дни предстои поредният спектакъл.

А българинът ще си отмъщава, като си пуска фалшиви болнични…

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.