3-ти март и митът за безкористната Освободителка

3-ти март и митът за безкористната Освободителка 3-ти март и митът за безкористната Освободителка

3-ти март и митът за безкористната Освободителка

Митът за Русия – “закрилницата” на българското Отечество срещу злите западни конспиратори действа не от вчера. Жонглирането между Русия и Запада обаче е рисковано и може да има висока политическа цена.

Националният празник предразполага към саморефлексия. Сред вечните теми, които 3-ти март извиква в българското национално съзнание, са отношенията с Русия и смисълът и значението на патриотизма. Двете „исторически сюжетни линии”, разбира се, са свързани.

В „Русия се завръща на Балканите” Димитър Бечев защитава тезата, че отношенията между балканските правителства и Кремъл винаги са почивали на тънки сметки. „Това, което прозира под приповдигнатата реторика за братство, панславизъм, православна солидарност и исторически връзки, често е суров опортюнизъм”. Владимир Гелман отбелязва, че „идеологията вероятно е най-малко значимият фактор в руската политика след рухването на Съветския съюз”. В своя ироничен манифест към балканските държавници Флориан Бийбър допълва „Владетелят” (1513 г.) на Николо Макиавели. Той заключава, че условие за успех в „барутния погреб на Европа” продължава да бъде майсторското жонглиране между Запада и Изтока, между НАТО и ЕС, от една страна, и Русия, от друга.

Внимателният анализ на историческите документи разкрива, че ролята на Русия в Освободителната война (1877-1878г.) далеч не е била вдъхновена от алтруистични съображения. Тя е била продукт на имперска политика. „Царското правителство преследваше във войната с Турция завоевателни цели и само ползваше лозунга на една освободителна война”, това се признава в издадената от Академията на науките на СССР „История на България” (1954 г.). Както отбелязва писателят емигрант Стефан Попов в очерка си „България и Европа”, злощастният Берлински конгрес е неизбежен. Прелиминарният Санстефански мирен договор от 3 март 1878 г. е резултат от волунтаризма на руската дипломация, която действа прибързано и непохватно, без да осигури подкрепата на другите Велики сили. Така се ражда широко пропагандираният мит за Русия – освободителката, закрилницата, бранеща нашето отечество от злите западни конспиратори, които са го осакатили.

Корнелия Нинова - 3 март 2019

“Неблагодарната” България

Легендата се използва с пропагандна цел в противоречивата история на отношенията между Русия и България. А в годините след края на Студената война митът е припомнян от представители на Кремъл, за да внуши вина на блудната дъщеря – България – която, предавайки своя ангел хранител, намерила пристан във „вражеските съюзи” НАТО и ЕС. Например, заслугите на Русия – Освободителката бяха изтъкнати с нравоучителен тон миналата година от руския патриарх–кагебист Кирил при неговото посещение в „неблагодарната” България. Много е възможно да чуем подобни укорителни думи и от Дмитрий Медведев, който ще бъде в България на 4-ти и 5-ти март.

Тази плоска, доста грубовата „емоционална манипулация”, оказва се, върши работа. Макар лидерите на балканските държави, в това число и българските политици, да не пропускат да флиртуват с Москва, дегизирайки циничния прагматизъм в сакралните одежди на духовното единение между славянските народи, сред значителна част от хората маската минава за „чиста монета”. Въпреки че 70% от българите одобряват членството на страната в ЕС (според проучване на „Екзакта”, публикувано през април 2018 г.), България е единствената членка на ЕС и НАТО, в която населението е разделено, както твърди доклад на Globsec от януари 2018 г., по въпроса за това, „кое е по-добро”: либералната демокрация (42%) или авторитаризмът (37%), като 70% посочват, че „харесват руския президент Владимир Путин”.

Инструментите за въздействие

Връщайки се към визитата на г-н Медведев, трябва да се посочи, че положителният ефект от този тип „аудиенции” е в това, че те винаги осветяват руските емисари в България. Така стигаме до спонсорирания от Русия патриотизъм или по-точно радикален популизъм, представян като кръстоносен поход в защита на консервативните християнски ценности. Можем само да се запитаме ако, както твърди L’Espresso, италианският вицепремиер Салвини и неговата Лига са получили 3 млн. евро от Кремъл, с колко ли са се облагодетелствали българските приятели на Владимир Путин? Сделката, захранила Лигата в навечерието на европейските избори, е за продажба на дизелово гориво.

Енергетиката вероятно е най-важният инструмент за въздействие, използван от Кремъл. Руските олигарси и политиците, които ги дирижират, бързо разбраха, че в света на „победилия капитализъм” финансовото „мотивиране” е по-убедително от всяка идеология. Турски поток 2 ще бъде предмет на разговорите между Медведев и Борисов в София. В този контекст, президентът Радев се втурна отрано на барикадата. Той избра доста неподходящо място – срещата на НАТО в Кошице. Там заяви, че е направил необходимото в документ от срещата да отпаднат текстове, които „застрашават реализацията на важни инфраструктурни проекти от наш национален интерес”.

Хладна лобистка сянка

Г-н Цветанов побърза да сравни президента с Мадуро, забравяйки че управляващите са тези, които размразиха проекта АЕЦ „Белене”. Впоследствие се оказа, че в Кошице Радев е подписал декларация, в която се осъжда агресивната политика на Кремъл. Вицепремиерът Каракачанов нареди „противодействие” на хибридните заплахи, но упрекна Брюксел в „двоен стандарт” към Русия.

Жонглирането между Русия и Запада е рисковано и може да има висока политическа цена. Тарикатските опити за седене на два стола най-често завършват с падение. Същевременно над олтара на българския патриотизъм продължават да стоят чужди икони, да се веят чужди знамена.

И когато говорим за „материализирането на визитата” на Медведев (по израза на Радев), построяването на „газовото хъбче” (с думите на г-н Борисов) ще струва около 1.4 млрд. евро. Има индикации, че проектът ще спечели руската компания ТМК. Редица факти поставят под съмнение изгодата за България от Турски поток 2. Например: едва третият пазарен тест бе успешен; от началото на 2020 г. през тръбата трябва да потече газ, а българската отсечка от 474 км е още на хартия. Така, в навечерието на светлия празник, за пореден път хладна, лобистка сянка падна като надгробен камък върху българския патриотизъм.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.